За теб...
Открито споря с себе си,
невинно гледам със очи.
Откривам толкова за мене си,
колкото за тебе - Замълчи!!!
Тук съм. Няма да избягам.
Поне сега не искам да вървя.
Изключен телевизорът -
лика ти гледам,
в водата отражение си ти.
Крещя, а мислите си чувам,
върви, не спирай, пак върви...
И питам се къде да тръгна,
едва ли ще те спра
да влизаш нощем във съня ми,
а сутрин да усещам празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Оксана Василева Всички права запазени
