Велик си! Но дали когато беше хлапе,

мечтата ти борбена славна бе.

Дали мечтало е едно дете,

Радецки към битка да поведе.

Сега герой си, с нас, в нашите сърца.

Улици, върхове са твоите чеда.

Никой нивга заради теб битка не видя,

в днешни времена кръв не проля.

Твоята чета как вярно, славно с теб върви,

към необятни, залени планини

и как гордо викаш ти с гръмкия си глас:

„Радецки винаги ще е в нас”.

Стихове велики, за прославни векове,

твои, всеки може да ги прочете.

За любов, за война и за мъка, и тъга,

но един стих гори в моята душа.

Как хора, деца в тебе героя намират?

Стихове пишат за саможертва

и всички възхвални песни пеят,

нека бъде- победа, свобода.