За теб...
739
0
0
Седя сама на бара,
запалвам си цигара,
замислям се и гледам,
как бавно тя изгаря.
Мечтая си сега
за малко топлина,
но от твоята страна
не получавам аз това.
Защо ти винаги мълчиш,
не искаш нищо ти да промениш,
как мога да те разбера,
като не си разкриваш чувствата.
Мълчанието, знам, е злато,
но така богат не ще станеш ти,
кажи каквото ти е на душата,
не го прикривай, не мълчи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Тодорова Все права защищены
