За теб...
740
0
0
Седя сама на бара,
запалвам си цигара,
замислям се и гледам,
как бавно тя изгаря.
Мечтая си сега
за малко топлина,
но от твоята страна
не получавам аз това.
Защо ти винаги мълчиш,
не искаш нищо ти да промениш,
как мога да те разбера,
като не си разкриваш чувствата.
Мълчанието, знам, е злато,
но така богат не ще станеш ти,
кажи каквото ти е на душата,
не го прикривай, не мълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Тодорова Всички права запазени
