5 нояб. 2008 г., 16:56

За теб

1.2K 0 2

                     Уплашена от твоето внезапно отчуждение,

                     сред черни мисли разплакана стоя,

                     без думи, вопъл и движение,

                     душата къса се безмилостно и страшно.

 

                     Как бързо подарих ти всеки трепет

                     и измъчената ми последна вяра,

                     че има мъничко любов за мен,

                     че все някога ще има един светъл ден.

 

                      Със страшна сила ме привлече

                      и с нея днес ми каза ясно:

                      "По-добре ти стой далече,

                      в сърцето ми е някак тясно."

 

                      А аз успях да сътворя за тебе

                      чувство по-красиво от любов,

                      по-възвишено и чисто, нечовешко,

                      един неземен и ликуващ зов.

 

                      Не ме е страх от сълзи и болка,

                      с тях живея, с тях дишам и се боря,

                      страх ме е единствено, че ще си тръгнеш,

                      не разбрал колко истини за тебе пазя.

 

                       Всичко ти казах, остана да моля,

                       не си отивай, още малко тук постой,

                       ще има още светли дни и радост,

                       бъди още мъничко мой!

                    

                     

                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...