Уплашена от твоето внезапно отчуждение,
сред черни мисли разплакана стоя,
без думи, вопъл и движение,
душата къса се безмилостно и страшно.
Как бързо подарих ти всеки трепет
и измъчената ми последна вяра,
че има мъничко любов за мен,
че все някога ще има един светъл ден.
Със страшна сила ме привлече
и с нея днес ми каза ясно:
"По-добре ти стой далече,
в сърцето ми е някак тясно." ...