24 сент. 2007 г., 08:10

За теб Българийо 

  Поэзия
810 0 5
Далеч от теб, Българийо,
аз птица съм с прекършени крила,
пресъхнал ручей и замлъкнал славей.
Прашинка съм от вечността.
Далеч от теб, родино моя,
прогони ме живот злочест,
за малкото монети в шепата
захвърлих роден дом и чест.
Но всеки ден по тебе гасна
и спомням си за моя роден край,
за самодивите, балкана,
за песните и китните поля.
За моята родина мила
редя сълзите си като
отрудени деца.
На календара зачертавам дните,
когато в подножието на балкана тихо
ще се приютя...
Ще помириша аз отново аромата
на розите, на гроздето, от бащиното лозе,
ще усетя пак  вкуса...


ПОСВЕТЕНО НА СЕСТРА МИ, КОЯТО Е ДАЛЕЧ ОТ БЪЛГАРИЯ

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, колко хубаво си го написала само!-
    за малко монети в шепата
    захвърлих роден дом и чест.
    Прекрасен стих , Вале, с обич
    за България.
  • Много хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!
  • Имам приятелка в странство... с твое позволение ще и го иазпратя!
    Силна прегръдка за стиха ти, Вале!
  • Тъжен е живота на гурбетчиите,самотен.
    Поздравявам те!
  • Поздрави.Казала си с малко думи това което всички зад граница чувстват.Управниците ни носят вина за това нашите близки да си вдигат чукалата и да напускат България.Бог да пази България защото видимо е, че политиците ни не могат...
Предложения
: ??:??