Далеч от теб, Българийо, аз птица съм с прекършени крила, пресъхнал ручей и замлъкнал славей. Прашинка съм от вечността. Далеч от теб, родино моя, прогони ме живот злочест, за малкото монети в шепата захвърлих роден дом и чест. Но всеки ден по тебе гасна и спомням си за моя роден край, за самодивите, балкана, за песните и китните поля. За моята родина мила редя сълзите си като отрудени деца. На календара зачертавам дните, когато в подножието на балкана тихо ще се приютя... Ще помириша аз отново аромата на розите, на гроздето, от бащиното лозе, ще усетя пак вкуса...
Поздрави.Казала си с малко думи това което всички зад граница чувстват.Управниците ни носят вина за това нашите близки да си вдигат чукалата и да напускат България.Бог да пази България защото видимо е, че политиците ни не могат...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
за малко монети в шепата
захвърлих роден дом и чест.
Прекрасен стих , Вале, с обич
за България.