За теб Българийо
Далеч от теб, Българийо,
аз птица съм с прекършени крила,
пресъхнал ручей и замлъкнал славей.
Прашинка съм от вечността.
Далеч от теб, родино моя,
прогони ме живот злочест,
за малкото монети в шепата
захвърлих роден дом и чест.
Но всеки ден по тебе гасна
и спомням си за моя роден край,
за самодивите, балкана,
за песните и китните поля.
За моята родина мила
редя сълзите си като
отрудени деца.
На календара зачертавам дните,
когато в подножието на балкана тихо
ще се приютя...
Ще помириша аз отново аромата
на розите, на гроздето, от бащиното лозе,
ще усетя пак вкуса...
ПОСВЕТЕНО НА СЕСТРА МИ, КОЯТО Е ДАЛЕЧ ОТ БЪЛГАРИЯ
аз птица съм с прекършени крила,
пресъхнал ручей и замлъкнал славей.
Прашинка съм от вечността.
Далеч от теб, родино моя,
прогони ме живот злочест,
за малкото монети в шепата
захвърлих роден дом и чест.
Но всеки ден по тебе гасна
и спомням си за моя роден край,
за самодивите, балкана,
за песните и китните поля.
За моята родина мила
редя сълзите си като
отрудени деца.
На календара зачертавам дните,
когато в подножието на балкана тихо
ще се приютя...
Ще помириша аз отново аромата
на розите, на гроздето, от бащиното лозе,
ще усетя пак вкуса...
ПОСВЕТЕНО НА СЕСТРА МИ, КОЯТО Е ДАЛЕЧ ОТ БЪЛГАРИЯ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
