За теб и нощите ми...
За теб и нощите ми...
(На М.)
Със безлюбов са пълни нощите,
с безсъние покрил си ми косите.
Копнея аромата ти и още...
във синьото се давя на очите.
Не ми докосвай мислите!
Не липсвай! Тази нощ е моя!
Върни ми нежността и всичката
неземност и картинност твоя!
Безвременно не впивай устни
в плътта ми, даже да сънувам.
Не ме оставяй да те чувствам!
Не говори! Не искам да те чувам!
Че всяка мъничка извивка
до лудост още те жадува.
На устните желаната усмивка
прегръща те и те целува...
Вплети се в мен и тази вечер.
Срещни ме гола и смутена...
Принадлежа ти и изречена
не дишам и умирам Неродена.
Когато нощите ми свършат вече
и в алените сЪлзи се изгубя...
Ще бъда ли достатъчно далече
сърцето ледено да спра да любя?!
(Това бе последното, което написах за теб... Дано един ден разбереш какво ми отне и какво ми донесе... Дано разбереш колко много те обичах някога...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Единствена Все права защищены
