За теб и нощите ми...
За теб и нощите ми...
(На М.)
Със безлюбов са пълни нощите,
с безсъние покрил си ми косите.
Копнея аромата ти и още...
във синьото се давя на очите.
Не ми докосвай мислите!
Не липсвай! Тази нощ е моя!
Върни ми нежността и всичката
неземност и картинност твоя!
Безвременно не впивай устни
в плътта ми, даже да сънувам.
Не ме оставяй да те чувствам!
Не говори! Не искам да те чувам!
Че всяка мъничка извивка
до лудост още те жадува.
На устните желаната усмивка
прегръща те и те целува...
Вплети се в мен и тази вечер.
Срещни ме гола и смутена...
Принадлежа ти и изречена
не дишам и умирам Неродена.
Когато нощите ми свършат вече
и в алените сЪлзи се изгубя...
Ще бъда ли достатъчно далече
сърцето ледено да спра да любя?!
(Това бе последното, което написах за теб... Дано един ден разбереш какво ми отне и какво ми донесе... Дано разбереш колко много те обичах някога...)
© Единствена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно стихорворение...!!!Любовта винаги оставя след себе си болезнени рани,някои никога не зарасват,но ти не се предавай миличка....Винаги има път напред...
-
Тъжна си, Стеф,
а стиха ти е чудесен! -
Стеф,МНОГО силно...!!!
Прегръщам те! -
Болезнен стих!!!Но Любовта е многолика!!!
Прегръдка!!! -
Хубаво е, много чувствено и силно...
-
благодаря,че четете нещата ми...това означава ужасно много за мен!
-
"Когато нощите ми свършат вече
и в алените сЪлзи се изгубя...
Ще бъда ли достатъчно далече
сърцето ледено да спра да любя?!"
Мисля,Стефи,че не можеш да си достатъчно далеч...помисли - нима за тези ,които са най-далеч-онези,които никога вече не ще видим , любовта угасва?! -
много вълнуващо...тъжно...
с обич, Стефания.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
