За теб любов..
За теб любов…
Зелена трева, лек ветрец, който те гали по косата...
Мисля си с думи може ли да се опише красотата...?
Ти си там и ме гледаш с очи сини и дълбоки,
сякаш този поглед нещо иска да ми каже,
но нали да говори той не може...
И отново лекия ветрец подухва,
във всяка пора от тялото ти той просмуква,
любовта, която разстоянието между нас
от километри, прави милиметри...
Любов ли е това... или лудостта,
с която аз нахлух в твоята глава...
Може ние с теб тези две неща да съчетахме –
Луди от Любов сме, не е ли така?
Дали онази сълза,
която ти отрони от тъга е била...
или от любов безмилостна?
Исках да опиша красотата,
исках да опиша теб… Обич моя!
Юлиан Пашов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиан Пашов Все права защищены
