Тръпнещото чакане голямо
завладява ме и ме обвива,
идваш вечер и си тръгваш рано,
обич моя, тъй красива.
Чакам като в ручей бликнал,
глътка жадна да отпия,
чакам те като месия,
път във мрака да открия.
Ах, това е истинско и живо!
Ах, това е панацея!
Дотогава, докато те има,
значи още, че живея!
© Таня Иванова Все права защищены