за теб любов
Няма да плача за теб
няма да умирам
за теб
няма и да спирам да мисля
за теб
не мога да спра чувствата да извират
бляновете ми вече
в главата ми не се побират
аз моля ги да спират
а те продължават да напират
когато съм с теб думите ми запират
а когато съм сам
мислите за теб не спират.
Благодаря ти че показа ми че съм жива,
че света всъшност не е никак сив.
Идваше като слънце
а щом си тръгнеш
залеза нстапва.
Като изстрел ме рани,
и света ми промени.
Бях човек без смисал,
докато се осъзная тези редове вече съм написал.
Гледах лицето ти нежно
и разбрах че влюбвам се
в теб безнадеждно.
Любовта е като цвете-
първо се посажда,
след това се ражда,
израства от черната земя
докато не разтвори цвят, със цяла красота.
Чу ли за розата поникнала от скала,
научила се да ходи по твърдата земя?
Забила е тя
във сърцето ми милиони жила,
дупчейки гърдите ми като стрела.
Благодаря ти че стопи
леда в сърцето ми.
Понякога аз плача когато съм сам.
Сълзите ми са пълни с огорчение и срам,
пълни със живот, но без надежда.
Аз плача защото сърцето ми е разкъсано,
откривам че ми е трудно да продължа.
Ако имах само с кой да споделя........
Обичам Те
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Димитрова Все права защищены
