9 дек. 2007 г., 20:16

За теб, мамо!

1.8K 0 9

За теб, мамо!

Мразя те и те обичам,

търся те и те отричам,

разбирам те и те виня,

всяка грешка искам да простя!

 

Живот ми даваш,

на любов ме научаваш,

пътя ми чертаеш,

бъдещето вместо мен мечтаеш!

 

Но аз не искам да ме притежаваш,

душата ми недей да обладаваш,

пусни ме...

Не жали ме!

 

Да порасна позволи ми,

да ти вярвам помогни ми,

разбери, не съм вече онова малко хлапе,

разреши ми от гнездото да излитна в своето небе!

 

Прости ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички! Благодаря, че има хора, които не се страхуват да изкажат мението си... Най-вече благодаря за това, че има такива, които ме разбират!!! Наистина ви благодаря и се радвам, че ви има!
  • Чудесно те разбирам и ти благодаря за стиха, в който си изляла душата си!!!
  • Затрогващо, съкровено откровение...копнеж за самостоятелност...
    Не мисля, че "мразя те" звучи зле в този стих. Напротив, чувствам призив за разбиране от страна на майката, молба и желание за прошка.
    Разбирам те прекрасно, Марияна.
    Поздравления за чудесния стих!!!
  • Здравей, харесва ми стихотворението ти и мисля, че много правилно улових емоцията ти....Поздрави от мен!!!
  • Благодаря ви за коментарите - поучителни са Все пак си мисля, че оставам неразбрана! Никога не бих се обърнала към майка си с думите: "Мразя те"!!! Тук не се обръщам към нея, просто споделям трепет на душата си. Написах "Мразя те и те обичам", а не "Мразя те"! Защо никой не забелязва втората част? Има едно малко "и" помежду им. Това "и" свързва две макар и самоизключващи се състояния в едно цяло! Съжалявам, че не съм успяла пресъздам истинските си емоции!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...