Dec 9, 2007, 8:16 PM

За теб, мамо!

  Poetry » Other
1.8K 0 9

За теб, мамо!

Мразя те и те обичам,

търся те и те отричам,

разбирам те и те виня,

всяка грешка искам да простя!

 

Живот ми даваш,

на любов ме научаваш,

пътя ми чертаеш,

бъдещето вместо мен мечтаеш!

 

Но аз не искам да ме притежаваш,

душата ми недей да обладаваш,

пусни ме...

Не жали ме!

 

Да порасна позволи ми,

да ти вярвам помогни ми,

разбери, не съм вече онова малко хлапе,

разреши ми от гнездото да излитна в своето небе!

 

Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички! Благодаря, че има хора, които не се страхуват да изкажат мението си... Най-вече благодаря за това, че има такива, които ме разбират!!! Наистина ви благодаря и се радвам, че ви има!
  • Чудесно те разбирам и ти благодаря за стиха, в който си изляла душата си!!!
  • Затрогващо, съкровено откровение...копнеж за самостоятелност...
    Не мисля, че "мразя те" звучи зле в този стих. Напротив, чувствам призив за разбиране от страна на майката, молба и желание за прошка.
    Разбирам те прекрасно, Марияна.
    Поздравления за чудесния стих!!!
  • Здравей, харесва ми стихотворението ти и мисля, че много правилно улових емоцията ти....Поздрави от мен!!!
  • Благодаря ви за коментарите - поучителни са Все пак си мисля, че оставам неразбрана! Никога не бих се обърнала към майка си с думите: "Мразя те"!!! Тук не се обръщам към нея, просто споделям трепет на душата си. Написах "Мразя те и те обичам", а не "Мразя те"! Защо никой не забелязва втората част? Има едно малко "и" помежду им. Това "и" свързва две макар и самоизключващи се състояния в едно цяло! Съжалявам, че не съм успяла пресъздам истинските си емоции!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...