За теб, мамо!
Мразя те и те обичам,
търся те и те отричам,
разбирам те и те виня,
всяка грешка искам да простя!
Живот ми даваш,
на любов ме научаваш,
пътя ми чертаеш,
бъдещето вместо мен мечтаеш!
Но аз не искам да ме притежаваш,
душата ми недей да обладаваш,
пусни ме...
Не жали ме!
Да порасна позволи ми,
да ти вярвам помогни ми,
разбери, не съм вече онова малко хлапе,
разреши ми от гнездото да излитна в своето небе!
Прости ми...
© Марияна Йорданова All rights reserved.
Все пак си мисля, че оставам неразбрана! Никога не бих се обърнала към майка си с думите: "Мразя те"!!! Тук не се обръщам към нея, просто споделям трепет на душата си. Написах "Мразя те и те обичам", а не "Мразя те"! Защо никой не забелязва втората част? Има едно малко "и" помежду им. Това "и" свързва две макар и самоизключващи се състояния в едно цяло! Съжалявам, че не съм успяла пресъздам истинските си емоции!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
