За теб, приятелко...
За теб, приятелко...
На теб, приятелко, пиша тези редове,
за теб, приятелко, мисля в тези часове.
На теб толкова много дължа
и на съдбата, която ни събра.
Във всеки тежък момент ти беше с мен
и не ме остави сама нито един ден.
Не отричам, лек не е пътят,
понякога даже сълзи капят,
но сме заедно, това е важно
и всичко ще отмине, дори да е трудно.
Колко хубави спомени имаме ние
и колко още времето ще разкрие...
Радостните ни усмивки още дълго ще греят
и очите ни обнадеждени заедно ще се смеят.
Помниш ли, когато се заклехме
и да сме заедно си обещахме?
Колко пъти по улиците сме пяли
и заедно на злините сме се смяли...
Колко хубави моменти сме изживяли
и колко трудности сме преживяли...
А занапред времето ще ни покаже
и за бъдещето то ще ни разкаже.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
