25.05.2008 г., 13:21

За теб, приятелко...

3.8K 0 3

 

За теб, приятелко... 

 

 

На теб, приятелко, пиша тези редове,
за теб, приятелко, мисля в тези часове.
На теб толкова много дължа
и на съдбата, която ни събра.
Във всеки тежък момент ти беше с мен
и не ме остави сама нито един ден.
Не отричам, лек не е пътят,
понякога даже сълзи капят,
но сме заедно, това е важно
и всичко ще отмине, дори да е трудно.
Колко хубави спомени имаме ние
и колко още времето ще разкрие...
Радостните ни усмивки още дълго ще греят
и очите ни обнадеждени заедно ще се смеят.
Помниш ли, когато се заклехме
и да сме заедно си обещахме?
Колко пъти по улиците сме пяли
и заедно на злините сме се смяли...
Колко хубави моменти сме изживяли
и колко трудности сме преживяли...
А занапред времето ще ни покаже
и за бъдещето то ще ни разкаже.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва...идеално е! Поздрав.
  • Да,приятелство е това!
    Поздравявам те, мила!
    Успех
  • Желая ви само хубави дни от тук нататък и не забравяйте,че приятелството е най-хубавото нещо на този свят!
    Поздрав!
    П.П. Приятелството е трудна задача и не всеки може да я реши.Неизбежно има море от болки,но това е..Горе главата и успех!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...