31 окт. 2012 г., 12:49

За теб, приятелко…

996 0 0

Не те познавах с късата пола,

когато в селото ми като невеста си дошла.

Говореха за теб с почуда,

че не вървиш, а пориш въздуха кат пеперуда.

 

Кога и как в живота ми се вмъкна,

не помня точно,

но ти отмъкна сърцето ми завинаги...

и май нарочно.


Защото трябвало е  да сме заедно -

в беди и в радости, в борби…

Така животът ни сближи.

С приятелство завинаги ни свърза

и с безброй мечти.


Бъди ми жива и засмяна

напук на скапания, див живот.

Празнувай днес, измама няма.

Обичам те до гроб!


02.02.2011г.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...