За теб, приятелко…
990
0
0
Не те познавах с късата пола,
когато в селото ми като невеста си дошла.
Говореха за теб с почуда,
че не вървиш, а пориш въздуха кат пеперуда.
Кога и как в живота ми се вмъкна,
не помня точно,
но ти отмъкна сърцето ми завинаги...
и май нарочно.
Защото трябвало е да сме заедно -
в беди и в радости, в борби…
Така животът ни сближи.
С приятелство завинаги ни свърза
и с безброй мечти.
Бъди ми жива и засмяна
напук на скапания, див живот.
Празнувай днес, измама няма.
Обичам те до гроб!
02.02.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
