Не те познавах с късата пола,

когато в селото ми като невеста си дошла.

Говореха за теб с почуда,

че не вървиш, а пориш въздуха кат пеперуда.

Кога и как в живота ми се вмъкна,

не помня точно,

но ти отмъкна сърцето ми завинаги...

и май нарочно.

Защото трябвало е  да сме заедно -

в беди и в радости, в борби…

Така животът ни сближи.

С приятелство завинаги ни свърза

и с безброй мечти.

Бъди ми жива и засмяна

напук на скапания, див живот.

Празнувай днес, измама няма.

Обичам те до гроб!

02.02.2011г.