Вълните отмиват греха... сърцето стене за любовта...
Грях ли е да обичаш без граници и да забравиш себе си?
Ти, онзи образ, който ме направи грешник пред Бог...
Онази лудост, която бушува като морето...
Нима ще забравя живота, за да се докосна до теб?
Или ще жертвам индивидуалността, за да сме едно цяло?
И без това си неразделното от мен... ти... любов...
Не те заслужавам, за да не съм те открил тук и сега...
Или те продадох на нищожна цена?
Наказание, мое грях и благодат, давам всичко за теб...
Влез в мен завинаги или аз ще вляза в онзи храм...
За теб се радвам и страдам и за теб ще живея и умра...
© Бен Ар Все права защищены