Дъждът игра на водопади с моите коси.
Мислите ми рукнаха немити, болни, но избрали
точно днес да бъде тяхната Неделя за Възкръсване.
Не се обади после, лоша бях, нали?
Лъжата си забравих, ти повярва ми... Едва ли.
Тръгнах си с нахраненото угризение. До пръсване.
Друга нежна цветност съм в сънените ти очи.
Така любовно щори пуснали, заспали...
Толкова те исках, че срамът умря от блъскане,
но дъждът дойде за мен по малките следи,
прекалено при твойта топлина са престояли..
Сега тръгвам си... За тебе скоро пак ще завали...