За теб съм нежна аз обител,
отворила широко своята врата.
И всяка вечер те посрещам
на восъчната бледа светлинка.
В прегръдките си топли, женски,
ласкаво с копнеж те приютявам.
Нежно името ти аз нашепвам,
жадно с устни тялото ти галя.
А ти, изпълнен с тиха страст,
копнееш да потънеш в женския ми свят.
Да потръпваш целият в безкрая
и като чудо в мен да се взривиш.
© Здравка Бонева Все права защищены