За теб съм нежна аз обител,
отворила широко своята врата.
И всяка вечер те посрещам
на восъчната бледа светлинка.
В прегръдките си топли, женски,
ласкаво с копнеж те приютявам.
Нежно името ти аз нашепвам,
жадно с устни тялото ти галя.
А ти, изпълнен с тиха страст,
копнееш да потънеш в женския ми свят.
Да потръпваш целият в безкрая
и като чудо в мен да се взривиш.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
