За теб съм нежна аз обител,
отворила широко своята врата.
И всяка вечер те посрещам
на восъчната бледа светлинка.
В прегръдките си топли, женски,
ласкаво с копнеж те приютявам.
Нежно името ти аз нашепвам,
жадно с устни тялото ти галя.
А ти, изпълнен с тиха страст,
копнееш да потънеш в женския ми свят.
Да потръпваш целият в безкрая
и като чудо в мен да се взривиш.
© Здравка Бонева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
