За теб съм нежна аз обител,
отворила широко своята врата.
И всяка вечер те посрещам
на восъчната бледа светлинка.
В прегръдките си топли, женски,
ласкаво с копнеж те приютявам.
Нежно името ти аз нашепвам,
жадно с устни тялото ти галя.
А ти, изпълнен с тиха страст,
копнееш да потънеш в женския ми свят.
Да потръпваш целият в безкрая
и като чудо в мен да се взривиш.
© Здравка Бонева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
