27 авг. 2014 г., 21:02

За тебе любов

583 0 4

Измислена или реална,

за теб живея в този свят.

Особена или банална,

на дните ти си моя цвят.

 

Измислена или реална,

вървиш със мене всеки ден.

И радостна или печална

ти ставаш моя вечен плен.

 

И в пъкала ще бъдеш моя,

и пак ще бъдеш с мене ти.

Във студ сибирски и във зноя

за теб сърцето ми пламти.

 

Но ако ли пък те загубя

и спра за теб да мисля аз,

от срам тогаз ще се погубя

и в ад ще гасне моят глас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели!
    Радвам се, че прочетохте, коментирахте и за дадената оценка1
    Желая Ви хубав ден!
  • Прекрасно!

    Силно, отдадено...

    Поздрави, Никола!
  • Споделям: да изгубиш любовта си е най-голямото човешко нещастие, Адът на Земята.
  • Чудесно стихотворение, в което сякаш звучи патосът на Петьофи!

    Поздравление, Никола и най-висока оценка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....