27 авг. 2014 г., 21:02

За тебе любов

578 0 4

Измислена или реална,

за теб живея в този свят.

Особена или банална,

на дните ти си моя цвят.

 

Измислена или реална,

вървиш със мене всеки ден.

И радостна или печална

ти ставаш моя вечен плен.

 

И в пъкала ще бъдеш моя,

и пак ще бъдеш с мене ти.

Във студ сибирски и във зноя

за теб сърцето ми пламти.

 

Но ако ли пък те загубя

и спра за теб да мисля аз,

от срам тогаз ще се погубя

и в ад ще гасне моят глас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Приятели!
    Радвам се, че прочетохте, коментирахте и за дадената оценка1
    Желая Ви хубав ден!
  • Прекрасно!

    Силно, отдадено...

    Поздрави, Никола!
  • Споделям: да изгубиш любовта си е най-голямото човешко нещастие, Адът на Земята.
  • Чудесно стихотворение, в което сякаш звучи патосът на Петьофи!

    Поздравление, Никола и най-висока оценка!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....