Измислена или реална,
за теб живея в този свят.
Особена или банална,
на дните ти си моя цвят.
Измислена или реална,
вървиш със мене всеки ден.
И радостна или печална
ти ставаш моя вечен плен.
И в пъкала ще бъдеш моя,
и пак ще бъдеш с мене ти.
Във студ сибирски и във зноя
за теб сърцето ми пламти.
Но ако ли пък те загубя
и спра за теб да мисля аз,
от срам тогаз ще се погубя
и в ад ще гасне моят глас...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
