27 ago 2014, 21:02

За тебе любов

585 0 4

Измислена или реална,

за теб живея в този свят.

Особена или банална,

на дните ти си моя цвят.

 

Измислена или реална,

вървиш със мене всеки ден.

И радостна или печална

ти ставаш моя вечен плен.

 

И в пъкала ще бъдеш моя,

и пак ще бъдеш с мене ти.

Във студ сибирски и във зноя

за теб сърцето ми пламти.

 

Но ако ли пък те загубя

и спра за теб да мисля аз,

от срам тогаз ще се погубя

и в ад ще гасне моят глас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели!
    Радвам се, че прочетохте, коментирахте и за дадената оценка1
    Желая Ви хубав ден!
  • Прекрасно!

    Силно, отдадено...

    Поздрави, Никола!
  • Споделям: да изгубиш любовта си е най-голямото човешко нещастие, Адът на Земята.
  • Чудесно стихотворение, в което сякаш звучи патосът на Петьофи!

    Поздравление, Никола и най-висока оценка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...