27.08.2014 г., 21:02

За тебе любов

576 0 4

Измислена или реална,

за теб живея в този свят.

Особена или банална,

на дните ти си моя цвят.

 

Измислена или реална,

вървиш със мене всеки ден.

И радостна или печална

ти ставаш моя вечен плен.

 

И в пъкала ще бъдеш моя,

и пак ще бъдеш с мене ти.

Във студ сибирски и във зноя

за теб сърцето ми пламти.

 

Но ако ли пък те загубя

и спра за теб да мисля аз,

от срам тогаз ще се погубя

и в ад ще гасне моят глас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!
    Радвам се, че прочетохте, коментирахте и за дадената оценка1
    Желая Ви хубав ден!
  • Прекрасно!

    Силно, отдадено...

    Поздрави, Никола!
  • Споделям: да изгубиш любовта си е най-голямото човешко нещастие, Адът на Земята.
  • Чудесно стихотворение, в което сякаш звучи патосът на Петьофи!

    Поздравление, Никола и най-висока оценка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...