Свещ съм запалил сега пред амвона
простичко де живея, изгрев да срещам.
Земно притегляне... (Егати закона!)
То оправдава обич гореща.
Изтрий ме бе, Боже, с лека ръка!
Познати - и толкова! Какви сантименти?!
В забрава да тънат "Къде?" и "Кога?",
смутени лица и пикантни моменти.
А може би, просто остави ме така.
Няма поет, щом няма и Пролет!
Още със светлото пада снегът.
Не ще е на хубаво Небето без полети... ...