За тебе се кръстя
Свещ съм запалил сега пред амвона
простичко де живея, изгрев да срещам.
Земно притегляне... (Егати закона!)
То оправдава обич гореща.
Изтрий ме бе, Боже, с лека ръка!
Познати - и толкова! Какви сантименти?!
В забрава да тънат "Къде?" и "Кога?",
смутени лица и пикантни моменти.
А може би, просто остави ме така.
Няма поет, щом няма и Пролет!
Още със светлото пада снегът.
Не ще е на хубаво Небето без полети...
Някак през пръсти по земята се роня.
Вярвам във Обич. Надсмивам го Страшното.
Да прощавам го мога, но лъжата я гоня!
Стигат ми риза и чиста рубашка.
Вятъра мога да стисна във шепа.
Мога да галя тъжна китара.
Мога в съня ти вълшебно да шепна,
с пресипнала есен да разделям цигара...
От стихове мога след хвърчило да тичам.
Мога в лодка да бъда оловно войниче.
Мога да бъда съвсем безразличен.
Мога, щом искам, и до гроб да обичам.
Мога да бъда мехури по пръстите.
Мога да бъда и айсберг в душата.
Хей, погледни ме! За тебе се кръстя!
Да ме обичаш и да сме святи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
