Ах, тези две очи!
Събрали всичките лъчи.
Сърцето ми трепти
и като птица то лети.
Простори сини - в тях
и там под миглите им спрях.
Обсебват ме така:
в сърцето слагат ми ръка.
Цветът ще ме взриви,
душата вече ми кърви.
С невинност на дете
и колко са дълбоки те...
Ще се удавя в тях
и ще направя светъл грях.
Ах, тези две очи!
Пред тях и Господ-Бог мълчи.
© Никола Апостолов Все права защищены