За тези...в сърцето...живея.
За тези, които са вечно в сърцето,
които са с нас и в най-трудния миг.
Които щом зърнем, ни грейва лицето
и звън от камбана е техният вик.
За тези, които са нашата болка
и цялата радост в най-светлите дни.
Раздаваме обич, не питаме – колко,
те спътници верни са в наш`те мечти.
За тези, с които ни тръпне душата –
прегради рушим и градим светове.
За тези, в който не търсим отплата,
а само се молим да бъдат добре!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
