За тези, които са вечно в сърцето,
които са с нас и в най-трудния миг.
Които щом зърнем, ни грейва лицето
и звън от камбана е техният вик.
За тези, които са нашата болка
и цялата радост в най-светлите дни.
Раздаваме обич, не питаме – колко,
те спътници верни са в наш`те мечти.
За тези, с които ни тръпне душата –
прегради рушим и градим светове.
За тези, в който не търсим отплата,
а само се молим да бъдат добре!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
