за тях
Знаеш ли, сега те мразя,
знаеш ли, болката в мен каква е?
Знаеш ли какво ми причини,
а уж приятел ми беше ти.
С годините делихме всичко,
ти за мене беше като брат,
дори и стих ти посветих,
а ти в гърба ми нож заби.
До нея:
Намираш оправдания, алкохолът е виновен,
но за разбитото сърце кой?
За прекарана безсънна нощ?
За горчивите сълзи?
За нервите разбити?
Иди при него и авантюрата си продължи,
казвай ми поредните лъжи.
Давай, разбий ме - убий ме,
без теб, кажи ми, как да живея?
До него и До нея
Вие с мен се подиграхте,
вървете, за мен забравете,
забравете, че съществувам.
Заплюхте ме... наранихте ме...
Боли ме, сърцето, душата,
нямам покой...
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© КОЛИО петров Все права защищены
