4 авг. 2019 г., 21:24

За "Тъмната" страна на Луната

838 2 2

 

За „Тъмната” страна на Луната...*

 

... на залезът усилващият вятър

разпръсна над водата много жáра,

а залюлял вълни от необята –

и облаци подпалени докара...

 

В предверието на нощта застанал

оранжевият вятър със боите

на залеза пое над Океана

да изрисува вдъхновен вълните...

 

Една звезда увисна на небето

и Тайнството загадъчно беляза...

А уморено стенеше морето,

но дá дълбáй брега – не се отказа...

 

Изящна лодка спря на хоризонта

преди да продължи в нощта нататък –

сама избрала Ориста самотна...

... А няма път към самотата кратък!...

 

След някакво неизмеримо Време

и сякаш златен диск – изгря Луната

морето пламна... Стихна удивено

на Лунната пътека от позлáтата!...

 

Най-тайнствената във нощта пътека

(и вятърът не знае – дѐ отвежда!)

измамна тя е, но по нея всеки

поема сам: с Неистова надежда...

 

И скитат се Абсурдни лунатици

повярвали, че може да се ходи

и се лети дори – подобно птици

в Безкрая щом Пътеката ги води!...

 

(Но тъй, с илюзия необяснима,

във Океана укротил вълните

им става самотата поносима

в чаровната омáя на нощѝте!...)

 

... Обаче в миг: вълшебството изчезна –

смрачѝ се от Стихията, която

превърна Океана в тъмна бездна

и там удави злобно Красотата...

 

А панорамата на Светлината

се върна към Началото внезапно,

когато я е нямало Луната,

дори и Океанът – вероятно...

 

... Опитвам се да обясня Промяната:

със Вятърът вълшебството отмъкнал –

как в суматохата незабелязано

дори Луната (явно!) е обърнал!...

 

И към Земята вече гледа тъмният,

неромантичен образ на Луната...

Изчезна и пътеката там – в пълният

с мечти безумни: Път към Самотата...

 

А Океанът наранено стѐне –

вълни и вятър в ритъм демоничен

опитват се Изминалото време

назад да върнат пак със Взрив космичен...**

 

... И всичко да започне Отначало,

а „тъмната” повърхност на Луната

да заблести, самата като цяло

от:

–Времето,

–Безкрая,

–Светлината!...

 

 

04.08.2019.

 

*   Едно време в Океана

**Преди 13.8 млрд. години Големият взрив е

създал всичко.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникален стих! Толкова задълбочено разказвате, а в същото време се усеща една ритмичност, която ни отвежда в един друг свят!
  • Образно силен стих!
    поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...