26 мая 2012 г., 16:07

(За)връщане

1.2K 1 11

Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.

И пътищата тук, макар и дълги,
приличат все на връщане обратно
и даже и да спра да се помръдвам,
аз пак достигам тук и безвъзвратно

се губя по познатите места.
(Аз може да съм сляпа, но навярно
във тези длани има светлина.)

И станала бездомница от бягане,
от улиците, дето съм живяла,
разбирам - след поредното си падане -
от бродене забравих да съм цяла.

                                                        23.05.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам от колко време не съм посещавал страничката ти, но усещам, че душевно си израснала ужасно много... Поздрав!
  • много хубаво Поздравления!
  • Хареса ми!
  • "И станала бездомница от бягане,
    от улиците, дето съм живяла,"

    Бездомните-дали са по-щастливи?
    С две ризи на гърба(една за даване)
    с фантазиите на духа в бутилката
    и пътища в посока към безкрайност.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...