May 26, 2012, 4:07 PM

(За)връщане

Poetry » Philosophical

1.2K 1 11

Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.

И пътищата тук, макар и дълги,
приличат все на връщане обратно
и даже и да спра да се помръдвам,
аз пак достигам тук и безвъзвратно

се губя по познатите места.
(Аз може да съм сляпа, но навярно
във тези длани има светлина.)

И станала бездомница от бягане,
от улиците, дето съм живяла,
разбирам - след поредното си падане -
от бродене забравих да съм цяла.

23.05.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bratan (Братан)

2013-10-31T04:00:33+02:00
BuRn_AliVe (Александър)

Не знам от колко време не съм посещавал страничката ти, но усещам, че душевно си израснала ужасно много... Поздрав!

2012-07-12T18:28:13+03:00
Eko70 (Веселин Динчев)

много хубаво Поздравления!

2012-06-17T00:19:31+03:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2012-05-27T09:26:11+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"И станала бездомница от бягане,
от улиците, дето съм живяла,"

Бездомните-дали са по-щастливи?
С две ризи на гърба(една за даване)
с фантазиите на духа в бутилката
и пътища в посока към безкрайност.

2012-05-27T08:57:43+03:00