За вярата ...
За вярата...
.
Напоследък навсякъде
какво не, ме впечатлява,
както и приятелите -
и с всеки съпреживявам ...
Още по-често съм в храма,
моля се да спре войната -
душата ми - пълна с тъга ...
Безмълвна съм, а не рядко
от доброта се разтапям ...
И в момент на радост даже,
пак ме обзема тъгата ...
Като че нощ - сменя деня,
не мисля и май пропадам,
дори и без дъх оставам ...
Но зървам в миг на стената
икона, укрепяваща -
дали ми се стори, сякаш
Бог, към мен простира ръка ...
На всички, с любов помага,
Той с вярата ни, спасява … ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
