За вярата, за болката и още...

Поэзия

654 3 5

За всичко, казват, има си причина

и случва се с кармична свръхлогичност.

Животът е помитаща лавина

с подредба на "прецизна хаотичност".

А вярата, не е ли тя – упойка

с която преминаваме през дните,

на земната ни безпределна болка,

кодирана във нас … дълбоко впита?!

И нека чрез мечтата си наивна

да избуя, забравил що е злоба.

Небесното сияние да слива,

космическото в земната утроба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dansyto (Данаил Таков)

Така е, Jackie. Поздрави!

2022-10-04T23:08:48+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Харесва ми стихът, Дани. Всеки има право да възприема света така, както си иска.

2022-09-21T14:28:01+03:00
palenka (П Антонова)

dansyto (Данаил Таков) - прав си за това! Често клишетата изкривяват представите за живота.
Чудесен стих, както винаги!

2022-09-21T12:48:37+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Пепи, имайки предвид, че хората вярват в какво ли не и по тази причина са готови на какво ли не, то да говориш за вярата само като чиста сила е доста идеалистично, според мен. Смятам, че в повечето случаи, тя се ползва точно като упойка, защото много често хората имат нереалистични, егоистични цели, но им се натрапва, че ако безпределно вярваш в правотата си, то ти ще успееш. Поздрави

2022-09-21T11:58:25+03:00
palenka (П Антонова)

Интересно тълкувание за вярата. Упойката притъпява сетивата и замъглява съзнанието, а вярата е чистата сила, която е в същността ни. И не болката е кодирана в нас, а силата да я преодоляваме. А силата е в пътя напред, а не в глъбяване в миналото.
Интересна трактовка, но някакси откъсната от реалността

2022-09-21T06:55:05+03:00