16 янв. 2009 г., 15:25

За яйцата, стачката и... деколтето

821 0 8
Жена ми искаше яйца,
две само нямало да стигнат...
Вземах пазарската торба
и хукнах право в магазина.
Но ето, че и там беда.
Кокошките били във стачка.
"Няма никъде в града!"
Намигна яка продавачка.
"Защо намигаш, бе мадам?
И гледаш право в панталона?
Не знаеш ли какво е срам?"...
Овиках сочната персона...
Жена ми тъй се разлюти:
"Яйца те пратих да намериш,
а ти се връщаш със мечти
и в деколтето ми се дзвериш!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....