16 янв. 2009 г., 15:25

За яйцата, стачката и... деколтето

819 0 8
Жена ми искаше яйца,
две само нямало да стигнат...
Вземах пазарската торба
и хукнах право в магазина.
Но ето, че и там беда.
Кокошките били във стачка.
"Няма никъде в града!"
Намигна яка продавачка.
"Защо намигаш, бе мадам?
И гледаш право в панталона?
Не знаеш ли какво е срам?"...
Овиках сочната персона...
Жена ми тъй се разлюти:
"Яйца те пратих да намериш,
а ти се връщаш със мечти
и в деколтето ми се дзвериш!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...