Jan 16, 2009, 3:25 PM

За яйцата, стачката и... деколтето

812 0 8
Жена ми искаше яйца,
две само нямало да стигнат...
Вземах пазарската торба
и хукнах право в магазина.
Но ето, че и там беда.
Кокошките били във стачка.
"Няма никъде в града!"
Намигна яка продавачка.
"Защо намигаш, бе мадам?
И гледаш право в панталона?
Не знаеш ли какво е срам?"...
Овиках сочната персона...
Жена ми тъй се разлюти:
"Яйца те пратих да намериш,
а ти се връщаш със мечти
и в деколтето ми се дзвериш!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...