Hekredel (Христо Славов)
1524 419
5 мар. 2013 г., 11:12

За заблудата отново 

  Поэзия » Философская
376 0 4

В дълбоките води на любовта

нагазих  някога преди години...

Горях в пожарите на младостта,

на път за райските градини.


Пиян бях от любовния нектар.

И бях пленен от радости неземни,

навсякъде аз виждах само чар

и замъци красиви и вълшебни!


И заживях във нереален свят!

Красива беше моята заблуда...

И като в сън, пред нищо не се спрях,

летях безгижен, като пеперуда!


Уверен бях, че всички богове,

са влюбени единственно във мене

и  че спасителните брегове

и този свят обслужват само мене!


Макар че този сън аз надживях

и знам за мен, че бе една заблуда!

О, цял живот в заблуда бих живял.

И от съня си да не се събудя!

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??