За заблудата отново
В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години...
Горях в пожарите на младостта,
на път за райските градини.
Пиян бях от любовния нектар.
И бях пленен от радости неземни,
навсякъде аз виждах само чар
и замъци красиви и вълшебни!
И заживях във нереален свят!
Красива беше моята заблуда...
И като в сън, пред нищо не се спрях,
летях безгижен, като пеперуда!
Уверен бях, че всички богове,
са влюбени единственно във мене
и че спасителните брегове
и този свят обслужват само мене!
Макар че този сън аз надживях
и знам за мен, че бе една заблуда!
О, цял живот в заблуда бих живял.
И от съня си да не се събудя!
© Христо Славов All rights reserved.
