Довереница (Дочка Василева)
488 17653
23 мар. 2023 г., 00:51

Забавих се 

  Поэзия » Философская
723 5 9

 

Забавих се

 

„Самоизмислям се върху криле на пеперуда

понякога когато не вали” Бети

 

 

Исках

да си тръгна по светло...

Преди да заръми и да намокри

на пеперудите крилете.

 

Преди

товарът на плещите ми

да събере земята и небето.

 

Преди

умората да закрещи

и да размести мислите неправилно.

 

Преди

и двете ми стрелки

движенията рязко да забавят...

 

Прегръщайки

очакванията на другите

Не се замислях. Просто се раздавах.

 

Наивно вярвах,

всичкото  изгубено

ще ми се върне като изненада.

 

Но изненадите

не винаги приятни са.

И истините често са бодливи.

 

Приятели

и врагове еднакви са

когато лъжат колко ме разбират.

 

Забавих се,

за да  раздам

от себе си и вяра, и надежда,

и мъдрост може би, не знам.

Но закъснях. И пропаст зейна

 

между билò и не билò. Закапа дъжд

и притъмня над тишината...

Към друга част на мойта същност

 

опипом търся вратата. Зад нея

отдавна дебне вятърът проклятие

и все едно не съм била да ме отвее...

 

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, че усетихте... Бъдете здрави приятели...
  • "Приятели
    и врагове еднакви са
    когато лъжат колко ме разбират."
  • Нямам думи"Приятели и врагове"Аплодирам!!!💐🌹💐
  • Страхотен стих! Звучи ми тъжно, като равносметка, но изпълнен с мъдрост и прозрение!
    Поздрав, Доче!
  • Помислих си,
    защо ли,
    Някой ми изпраща рими,
    защо са ми
    мигове незрими?!
    Прочетох тук,
    почувствах Радост,
    дете съм,
    заситено с....... любима сладост!
    Благодаря ти от сърце за удоволствието от творбата ти!
  • Понятното предчувствие... Преди...
    Крилата си прибира...
    Живее даже след като се вледени...
    Между било и не било - нищо не умира. .
  • Много е хубаво!!!
  • Удоволствие беше да прочета, Доче. И идеята и изпълнението много ме впечатлиха. Мъдрост и зрялос откривам в този стих! Поздравления!
  • "Приятели и врагове еднакви са,
    когато лъжат колко ни разбират"!!!🌹👍Достигнала си до мъдростта на зрелите години и стихотворението ти звучи като тъжна равносметка, Доче.
    Но е хубаво, със своя физиономия, която го отличава от другите. Важното е ние да разбираме себе си, да си вярваме, да си прощаваме и да се обичаме такива, каквито сме.
    Прегръщам те и ти изпращам напъпили пролетни чувства!🥰💓🌷
Предложения
: ??:??