Забавих се
Забавих се
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло...
Преди да заръми и да намокри
на пеперудите крилете.
Преди
товарът на плещите ми
да събере земята и небето.
Преди
умората да закрещи
и да размести мислите неправилно.
Преди
и двете ми стрелки
движенията рязко да забавят...
Прегръщайки
очакванията на другите
Не се замислях. Просто се раздавах.
Наивно вярвах,
всичкото изгубено
ще ми се върне като изненада.
Но изненадите
не винаги приятни са.
И истините често са бодливи.
Приятели
и врагове еднакви са
когато лъжат колко ме разбират.
Забавих се,
за да раздам
от себе си и вяра, и надежда,
и мъдрост може би, не знам.
Но закъснях. И пропаст зейна
между билò и не билò. Закапа дъжд
и притъмня над тишината...
Към друга част на мойта същност
опипом търся вратата. Зад нея
отдавна дебне вятърът проклятие
и все едно не съм била да ме отвее...
© Дочка Василева All rights reserved.
