12 авг. 2008 г., 11:23

Заблуда

938 0 0

Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...

Ала лихвата стои си мирно
в затворената моя длан,
а реалността разбива силно
моя мил, несбъднат блян...

Боли ме, ала се преструвам,
че животът милва ме с перце
и сякаш хич не се вълнувам,
безгрижно тичайки като дете.

Знай - не търся ръце сред тъмата,
нито блаженство сред пуста земя,
не искам да изтръгна лъжата,
искам сърцето си да възродя!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...