12 авг. 2008 г., 11:23

Заблуда

946 0 0

Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...

Ала лихвата стои си мирно
в затворената моя длан,
а реалността разбива силно
моя мил, несбъднат блян...

Боли ме, ала се преструвам,
че животът милва ме с перце
и сякаш хич не се вълнувам,
безгрижно тичайки като дете.

Знай - не търся ръце сред тъмата,
нито блаженство сред пуста земя,
не искам да изтръгна лъжата,
искам сърцето си да възродя!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...