Заблуда

Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...

Ала лихвата стои си мирно
в затворената моя длан,
а реалността разбива силно
моя мил, несбъднат блян...

Боли ме, ала се преструвам,
че животът милва ме с перце
и сякаш хич не се вълнувам,
безгрижно тичайки като дете.

Знай - не търся ръце сред тъмата,
нито блаженство сред пуста земя,
не искам да изтръгна лъжата,
искам сърцето си да възродя!!!