12.08.2008 г., 11:23

Заблуда

934 0 0

Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...

Ала лихвата стои си мирно
в затворената моя длан,
а реалността разбива силно
моя мил, несбъднат блян...

Боли ме, ала се преструвам,
че животът милва ме с перце
и сякаш хич не се вълнувам,
безгрижно тичайки като дете.

Знай - не търся ръце сред тъмата,
нито блаженство сред пуста земя,
не искам да изтръгна лъжата,
искам сърцето си да възродя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...