24 янв. 2013 г., 17:42

Заблуда 

  Поэзия » Любовная
803 0 3
Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм,
с клетвите по белите коси,
вечери, когато се завръщам,
любов две шепи, казваш, донеси.
Спомняш си момчето - огън бил съм
далече, някога, зад хълмове лета,
ръцете ти с целувки съм обкичвал
сега предлагам само самота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Предложения
: ??:??