Заблуда
Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм,
с клетвите по белите коси,
вечери, когато се завръщам,
любов две шепи, казваш, донеси.
Спомняш си момчето - огън бил съм
далече, някога, зад хълмове лета,
ръцете ти с целувки съм обкичвал
сега предлагам само самота.
Вярваш ли, че вече съм угаснал,
в сърцето, че се щурат бучки лед,
в душата си бодлите съм припасал,
на ласките съперник съм заклет?
Казваш ми, не зная да обичам,
съзираш мрачни дяволчета в мен,
а щом заспиш не чувстваш ли как сричам
по устните ти, ангелски пленен!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
